Още с появяването на Р4 процесорите се знаеше, че Intel ще предложат нов тип окомплектоване на процесорите си, като ще покрият ядрото на процесора със т.н. "капачка". P4 на външен вид не се различаваше много от P3 процесорите (външен вид - общо казано), освен с факта, че притежаваше тази капачка, която според Intel освен за защитни свойства служи и за по-добро топлоотделяне.

Но с времето доста хора се убедиха, че от рекламираните свойства, подобряването на топлоотделянето не беше измежду наличните положителни черти на капачката. Даже обратното - добаването на допълнителна "преграда" между ядрото и охладителя водеше до повишаване на температурното съпротивление и така до влошаване на топлоотделянето. Резултата - по-висока работна температура, отколкото би трябвало да е. Това, като цяло, в нормален режим на работа не е никакъв проблем, но при овърклок нещата стоят по съвсем друг начин.

С пускането на пазара на K8 или AMD64 процесорите си, AMD също въведоха така нареченият Integrated Heat Spreader (IHS) или "капачката". Той, както и при Intel процесорите, ви осигурява перфектна защита на ядрото (а K8 ядрата са дори по-чупливи от K7 чиповете) от отчупване на ръбове или нараняване като цяло. Естествено, и при AMD64, поставането на IHS влоши топлоотделянето, но възможността за поставане на големи охладители, както и запазване целостта на ядрото е доста по-важно в случая.

В тази статия ще видим какво се получава, когато махнем защитната капачка на един Athlon64 процесор. Самата капачка представлява солидно парче алуминий, с дебелина около половин сантиметър. Това, само по себе си говори много за евентуалните загуби при охлаждането на процесора. Но преди да започнем с истинският акт на вандализъм, нека кажа нещо важно:

1. Правенето на промени по процесора в какъвто и да е вид ще доведе до загуба на гаранцията на този процесор. Подобна интервенция директно води до необратими промени във външният вид на процесора, а при невнимание - до нараняване на целостта на органичната подложка на процесора.

2. Описаната по-долу процедура работи, изпълнена е от много хора и при правилното и изпълнение крайният ефект е бил положителен. Евентуалното невнимание на потребителя може да доведе единствено до необратими промени по целостта на процесора, което ще доведе до загуба на правилната работа на процесора. В повечето случаи губите процесора.

3. След премахване на капачката, поставането на стандартно охлаждане за A64 става невъзможно! - Процесора става по-"нисък", което прави поставането на AIR охладител, използващ стандартният начин на закрепване, както и BOX охладител невъзможно.

4. Автора на статията по никакъв начин не носи отговорност за евентуални проблеми при изпълнение на процедурата по премахване на капачката. Процедурата е много добре и обстойно обяснена, така че хората, които не им е ясно какво става по-добре да не опитват.

- Последно предупреждение - Премахването на капачката вероятно ще е перманентно - поставането й обратно на място не е лесна работа поради специфичните й свойства, както и тези на първоначално използваното "лепило" за закрепване от страна на AMD. Така, процесора губи търговският си вид.

Ако, след като сте прочели тези няколко реда в червено и черно сте все още готови да направите това "деяние" срещу вашият A64 процесор, то ето как се прави:

Естествено, за целта ще ви е нужен един A64 процесор. Няма значение дали е Socket754, Socket939 или Socket940. Също няма значение, дали е A64, A64 FX или Opteron. Всичките са еднакви.

След като сте се сдобили с процесора, най-лесното "пособие" за премахване на капачката за мен беше макетният нож. Обикновен макетен нож, с който ще "пробиете" защитата на капачката. Освен макетен нож е добре да се използва и някаква основа за процесора, така че да можете да поставите процесора върху нея и с два (или повече) пръста да хванете процесора здраво, като в менгеме. Но като цяло ето как изглежда моят 3000+ процесор, поставен върху "основа" (използвах от мекият изолационен материал, който се поставя под дънните платки в кутията):

Ето как изглежда моята жертва, все още непокътната и готова за изтезанието. В случая целта е да вкарате върха на макетното ножче в един от ъглите на процесора, като чрез леко натискане малко по малко да вкарвате ножчето под капачката. Важно е да държите здраво процесора, като го стискате нито много силно, нито прекалено слабо. Трябва да знаете, че в началото ще е доста трудно, докато потръгнат нещата. Но с малко упоритост и желание ще трябва да стигнете до "първа база":

До тук добре. От можем да продължим по два начина - да извършим същата процедура във всичките 4 ъгли, като след това бавно ги "съединяваме" т.е. вкарваме макетният нож все повече по продължението на ръба на процесора, а не навътре!, защото върху органичната подложка имаме разположени елементи, които не искаме да повредим.

Вторият подход е да се започне от един от ъглите и в посока обратна на часовниковата (или по часовниковата) да се вкарва макетният нож докато не стигнете до изходна позиция. На мен лично този подход не ми допада и поради това извърших процедурата по първият начин, описан в предният абзац.

И така.... след като сте вкарали достатъчно макетният нож, би трябвало да сте получили това:

"Пастата", която се използва беше в твърд вид и не можеше да се каже, че е от най-добрите, но определено върши работа. "Черното" нещо е специален тип материал за залепване на капачката към процесора, като се сещате, че не можете да залепите капачката обратно с този материал. Някои хора не го чистят от основата на процесора, но според мен е добре да се направи.

На тази снимка виждате и елементите около ядрото, за които говоря. Ако не внимавате с натискането на макетният нож може да го вкарате прекалено навътре под капачката, като така да закачите някой от тези елементи и евентуално да ги повредите.

След като почистите процесора е добре да намерите от "тапите", които се използват при K7 процесора за поддържане на охладителите. Поставянето на тези "тапи" ще ви помогне да предпазите до някъде ядрото от прекалено силен натиск от страна на водният блок например. След добавянето на тези "тапи", тестовият процесор доби следният завършен вид:

Черната лепенка е мястото, където се изписват харантеристиките на A64 Mobile процесорите. Реално, A64 Mobile процесора изглежда точно така, но без четирите "тапи.

И така, да видим каква беше ползата от всичко това, което прочетохте по-горе:

- Преди премахване на капачката, процесора не държеше стабилен клок от 2700MHz при напрежение дори 1.85V. С водно охлаждане SWC и настройка 2700MHz/1.85V процесора реализираше температура под товар от над 60С, измерено от дънна платка DFI NF3 LanParty.

- След премахване на капачката и поставяне на Arctic Ceramique проводяща паста, процесора нямаше проблеми да се клокне стабилно до 2700MHz при 1.75V работно напрежение, като в този режим работната температура под 100% товар на процесора не преминаваше 43С.

Заключение:

Както виждате, премахването на капачката доведе не само до намаляване на работната температура с около 20С (което звучи направо невероятно, но е факт), но и до повишаване на максималната стабилна честота на процесора с около 70MHz.

Сами виждате, че плюсовете в полза на премахването на капачката в случая не са кой знае какви - ако няма да клоквате кой знае колко подобна интервенция не е за обикновенният овърклокър. 70MHz повече не са достатъчно добра причина притежателите на A64 процесори поголовно да започнат да махат капачките на процесорите си. Според мен риска определено не си заслужава.

Естествено, ако се смятате за онази малка част, наречена клокър-екстремист, то подобна интервенция по процесора ви може да доведе до нови висини в максималната работна честота на процесора ви. Да не говорим, че понякога точно 50-70-100MHz са необходими, че да постигнете целта си напълно.

Та каквото и да ви говоря, всичко зависи от вас - дали ще поискате да го направите или не. Зависи от вас :).